Православен молитвеник на български

東正教祈禱書與保加利亞語言的不同祈禱持續深入發展

Бог е наш Създател и наш небесен Отец. Ние сме Негови чеда, рожби сме на Божията любов и Божията благост. Както рожденият баща обича своите деца и се грижи за тях, така и Бог непрестанно се грижи за всеки отделен човек. И както детето пристъпва с любов и преданост към своите родители, като им разкрива мислите, чувствата и желанията си, така и ние разкриваме пред Бога нашите радости и скърби, нашите нужди и потребности. Това общуване ние осъществяваме чрез молитвата.

Следователно, молитвата е разговор, общуване с Бога.

Молитвата е насъщна потребност за душата. Без молитва няма духовен живот! Онзи, който не се моли, прилича на лозова пръчка, отделена от лозата, която изсъхва и не дава плод. А молещият се расте в добродетелния живот и възвисява душата си. Молитвата е твърда и непоклатима опора не само в беди, но и в дни на радост и добруване. Тя дава морални сили, освежава душата, просветява разума, прочиства сърцето и подкрепя волята в съдбоносни моменти. Прояснената чрез молитва душа безпогрешно взема спасителния път и правилно насочва стъпките ни в нашия личен и обществен живот.

Молитвата е живецът на вярата в Бога. Няма ли молитва, няма и истински духовен живот!Душевните преживявания получават и външен израз. По вида на лицето и по движенията на тялото ние можем да познаем, какво е душевното състояние на човека ­ дали той е радостен или скръбен, спокоен или възбуден. За да изразим някое свое желание, мисъл или идея, ние прибягваме до помощта на някой външен знак или символ. Същото е и в религиозния живот - ­ човек изразява своите религиозни чувства със съответни външни движения и символи. Това особено важи за молитвата.

Най-характерният външен знак в молитвата на православния християнин е кръстът, кръстенето, кръстното знамение, т.е. ­ изобразяване на Светия Христов кръст върху нашето тяло. Прекръстването означава, че нашата молитва е в името на Христос и Неговите кръстни страдания, че ние сме християни и принадлежим на Христос.

Кръстното знамение трябва да се прави бавно, прилично и правилно. А то е правилно, когато първите три пръста на дясната ръка се съберат нагоре, а останалите два се свият. Така приготвената десница се полага първо на челото, после ­ на долната част на гърдите, отдясно и отляво на горната част на гърдите към плещите. Първите три събрани пръста символизират Пресветата Троица, а останалите два ­ двете естества на Господ Иисус Христос ­ човешкото и божественото.